Болезнените мечти и желания

В момента тема на работата ми са болезнените мечти и желания. Замисляли сте се някога за това? Аз не бях до скоро. Избутвах ги настрани, оставях ги за после. Ала не можеш да отлагаш до безкрай.

Вчера четох материали по темата и се замислих какви са моите болезнени мечти и желания? Имам ли такива? Защо са болезнени?

Ами ако...

Бях навън на разходка и краката ми ме отнесоха по улици, по които не бях минавала отдавна. Изплуваха спомени, носталгия, мечти... За приятелите от детството.

Улиците бяха тъмни, някои от къщите не светеха въобще. В други отдавна живеят други хора, съвършено непознати, някои къщи бяха променени. А ние се разпиляхме по света. Отдавна не сме толкова близки, колкото бяхме като деца. Много от старите приятели не живеят в България, за някои не знам нищичко – живи ли са, къде са, какво правят. С някои поддържам някаква формална връзка – харесваме си снимките във Фейсбук, поздравяваме се по празници. Но отношенията ни нямат дълбочина.

Замислих се...

Ами ако все още бяхме близки приятели, ако все още всички живеехме на тези улици, в този град, ако отглеждахме децата си заедно...

Заля ме огромна мъка. Усещане за непреодолима загуба, за това, че не можеш да върнеш времето назад. И още един куп чувства, които изплуваха. Работих с  това, потупвах се. Емоциите спаднаха бързо, но доста сълзи изплаках преди това.

Когато интензивните чувства си отидоха започнаха да се появяват нови интересни пластове. Осъзнах, че тази мъка се появява, защото несъзнателно съм забравила да пусна старото и да оставя миналото в миналото. Продължих да се потупвам и да изследвам пластовете какво се появява.

Удовлетворена съм от живота си такъв, какъвто е в момента. Запитах се тогава защо имам усещане за страдание и загуба? И отговора се появи бързо. Установих, че по-скоро е някакво убеждение и морфично поле, някакво "трябва", което не е непременно мое. Някакъв подсъзнателен стремеж да съм "като другите", а не че не съм доволна от положението си в момента. Аз реално нямам нужда от много живи контакти, да не кажа, че бързо ме натоварват, ако са чести.

Пуснах го и това да си отиде с потупване по акупресурните точки.

Откри се нов пласт. Някаква притъпена тежест в горната част на корема. И в мислите ми силно кънтеше думата „заедно”. Тежеше ми някакво чувство за отделеност, все едно не съм част от цялото, което постепенно се изчисти като усещане „не съм в себе си, не си принадлежа, не съм тук и сега”. Усещането как душата ми е отделена от тялото и хвърчи ту в миналото, ту в бъдещето.

Осъзнах, че трудно понасям ролята на визионер – да знам какъв свят ни очаква. Да виждам и усещам, че още много път имаме да извървим до тогава и дори може да не го доживея това бъдеще. Оставих се на чувството, оставих се на мъката по „недостижимото бъдеще”, потопих се в него потупвайки по точките. Обгърна ме като нещо топло, мокро и розово. Не, това не беше мъка, това беше блян по едно възможно бъдеще, което се твори в момента. Тежестта в корема си остана, но вече не беше неприятна. Обгърна ме спокойствие и умиротвореност.

Върнах се към спомените от детството за да проверя работата си. Усмихвах се, беше ми спокойно и усещах, че всичко е точно както трябва...

img0

Как да работим с болезнени мечти и желания?

Преди да дам идеи как можете сами да ги отработите, бих искала да обърна внимание, че целта на работата ни не е непременно да престанем да искаме определени неща, а да свалим болката, напрежението и мъката по тях. Аз работих за приятелствата от детството, но болезнените мечти и желания могат да са най-разнообразни. Например: „Ще ми се родителите ми да не се бяха развеждали” или „Ако можех да избера отново, нямаше да се оженя за тази жена”. Може да работите както за случки от миналото, така и за потенциални бъдещи неща, които искате да се случат.

Ето какво можете да направите:

  1. Помислете за нещо в миналото, което бихте искали да е различно и си го запишете. Например: „Ще ми се да бях заминал в чужбина вместо да уча магистратура.” Или „Бих искала да можех да се сбогувам с майка си преди да умре.”
  2. Запишете отдолу как се чувствате, когато мислите за тази мечта или желание.
  3. Създайте подходящи декларации от написаното в т. 2. Оценете интензитета на емоциите от 0 до 10.
  4. Работете по всяка декларация поотделно докато интензитета на всяка емоция спадне до 0-1. Ако изникнат нови емоции – запишете си ги, оценете ги и ги работете. Възможно е да си спомните също някакви други случки, които са свързани с темата – запишете ги и ги отработете с ТЕС или Пренареждане на Матрицата.

Успех в работата!

Яна