Идеи за заети майки с „трудни” деца, които не ти дават почивка

Чувстваш ли се претоварена и преуморена в майчинството си? Имаш ли усещането, че детето ти не те оставя нито за миг? Усещаш ли се затрупана от задълженията си? Ето няколко полезни идеи, които ще ти помогнат да се вдигнеш и отърсиш от натовареното ежедневие.

Питай се непрекъснато - какво мога да направя сега за себе си? Тук, сега, веднага. Прави го ден за ден, час за час, минута за минута.  Остави мисълта за напред и плановете за бъдещето за когато имаш сили за това. Не се хвърляй на идеята за големи отрязъци от време (например да спиш 8 часа без прекъсване или да имаш 2 часа необезпокоявани).

https://www.lifelines-eft.com/images/content/park-2863734_1280.jpg

Научи се да осъзнаваш емоциите си, да ги приемаш и да ги валидираш. Проблема с гнева и с емоциите като цало е, че ги подтискаме, не им даваме свобода, не ги зачитаме. Гняв, омраза, агресия и са обществено неприемливи емоции, но те са част от палитрата и имаме право да ги изпитваме в здравословни количества.

Какво би могла да направиш? Наблюдавай се, щом усетиш емоцията, назови я на глас или на ум, сподели с човека, който ти я е донесъл, че това се е случило. Например: да кажеш на партньора "ядосана съм, защото ти (не)направи това и това". Не винаги е подходящо да споделяме емоцията си с другия, но винаги можем да я споделим със себе си. Казвай си "сега изпитвам гняв, защото..." или "сега усещам този гняв, защото...". Винаги също проверявай чия е емоцията и към кого всъщност я изпитваш.

Нарисувай емоцията си – тук въобще не ти трябват някакви художествени способности. Просто драскай в цветове по листа, изрази как се чувстваш. Или се запитай, ако чувствата ми имаха форма, каква би била тя? И нарисувай формата и цветовете.

Кратки паузи в ежедневието – винаги когато можеш гледай небето, облаците, дървета и природа около себе си, котки, кучета или други животни. Съзерцавай отпусната, без да мислиш и оценяваш, просто гледаш и попиваш това, което виждаш. Ако мислите се заблъскат в главата ти, отбелязвай мисълта и я пускай без да ѝ отдаваш внимание.

Нещо, което много събира и те връща в тялото, е да сложиш едната си ръка над очите като козирка и другата ръка на сърцето и да дишаш и издишваш бавно и дълбоко. Вдишваш броейки до 6, издишваш броейки до 6, понякога са достатъчни само 2-3 цикъла за да се върнеш в себе си.

Разпръскване на емоцията – когато я усетиш, установи къде в тялото е концентрирана (в повечето случаи е в главата и торса), след което се съсредоточи в ръцете и стъпалата. Представи си как емоцията се разлива по тялото ти навън към тях и се разпръсква и спира да е концентрирана.

Изрази гнева безопасно – удряй/хвърляй възглавници, драскай бясно, представи си как удряш човека, който те е разгневил с нещо като правиш движението на удара с ръка.

Представи си, че сечеш дърва. Заставаш разкрачена, хващаш "брадвата" и силно замахваш надолу издишайки рязко със звух "ХА" и цепиш дървата докато откапеш или ти мине пика на емоцията.

Обхване ли те бяс или гняв, съсредоточи го в някакво физическо занимание – мий чинии, мини с прахосмукачката, бърши прах, извади разни неща от шкафа и ги пренареди (може да счупиш профилактично и някоя чиния, ама така с кеф и настървение я блъсни в пода).

Имаш нужда от почивка – възнамери го. Кажи си – „Сега ще си направя чай/кафе и ще го изпия с удоволствие и на спокойствие”. Не когато детето заспи, а тук и сега, когато усетиш нужда. Или да се изкъпеш, да си полегнеш за 5 минути, да си хапнеш или друго... Каквото ти е приятно. Но си кажи "сега го правя", а не "ще опитам" или "мама като дойде" и подобни. Възнамеряването не е като действието, но е важна част от процеса. Света няма да свърши, ако си дадеш 5 минути пауза. Нито на детето му ще му стане нещо, ако пет минути го оставиш на самото него. Разбира се, че не винаги можем да направим тези неща, точно когато искам, но в повечето случаи можем да ги направим навреме.

Когато детето е афектирано не е нужно да се стремиш всячески да го успокоиш. Седни до него, гушни го, приспи го, дай му да суче, нахрани го или каквото е нужно, но не го прави с идеята "Моля те млъкни, спри да ревеш/викаш, заспивай". Бъди до детето физически, даже му го казвай "Тук съм, до теб съм, можеш да разчиташ на мен", но без очакването то да престане да се държи както се държи. Даже напротив, подкани го да си изрази емоцията възможно най-явно.

Въвличай детето/децата в ежедневните дейности на дома колкото можеш повече. Щом детето може да ходи, значи може да ти помага да слагате/вадите прането от пералнята, да мете, да ти помага с прахосмукачката, да прибирате играчки, да сгъва/прибира дрехи...

Пусни си музика, която обичаш, потанцувай, попей, гледай весел любим филм, направи малко раздвижващи упражнения (размахай ръце, подскоци на място). Все неща, които не е нужно да правиш съсредоточено и могат да се правят с дете.

Променяй това, което правиш. Ако гледаш по цял ден в една точка, погледни в точка на другата посока. Ако сте предимно навън, постой повечко вкъщи или обратното.

Снимай нещо около себе си, което символизира емоцията ти и как се чувстваш в момента (терапевтична фотография). Поиграй си да направиш някакъв колаж от него, да стане смешно, преувеличи го до абсурд. Снимай нещо, което е противоположно на негативната мисъл/емоция, погледай го известно време, наслади му се, попий енергията му.

Излизай поне веднъж седмично сама за час-два или повече. Дори да имаш бебе на няколко седмици, то може да изкара няколко часа без теб. Бонус от това е, че таткото и детето ще имат време да се опознаят и да изградят така важната връзка помежду си. Нека да е „закон” това излизане. Дори да няма къде да отидеш, с кого да излезеш, просто постой на пейка в парка, но си дай това време насаме със себе си.

И разбира се, използвай ТЕС или Пренареждане на Матрицата за да постигнеш вътрешния си мир. Ако имаш нужда от подкрепа или информация как да го направиш точно – обади ми се за консултация.