Мразя домашните

Миналата седмица сина ми Искрен много се разтрои заради домашното, което са им дали в предучилищната.

Всичко започна с тръшкане и мрънч, че не иска да го пише, опита се да излъже, че го е написал. Накрая всичко премина в истеричен неутешим рев, че домашното е ужасно трудно.

Успях да го придумам да поработим с ТЕС. Започнах да го потупвам по точките, докато той ревеше с цяло гърло, че мрази домашните и домашното е ужасно трудно. Описа ми какъв цвят е чувството, каква е формата му и къде го усеща. Потупвахме.

След като се поуспокои малко и изрази купища задържани емоции, стана ясно, че предишния ден силно се е разтроил, защото госпожата му е била недоволна от работата му. Това го е засегнало доста и го е демотивирало да си пише домашните. Потупахме още малко. Отказа да направим Пренареждане на Матрицата, не искаше да се връща в случката, за това останахме само на ниво настоящи емоции.

След 10-15 минути ТЕС Искрен спря да плаче, успокои се. „Мразя домашните” все още беше на максимум, но той се чувстваше в пъти по-добре. Беше вече късно вечерта и го изпратихме да спи с уговорката на другия ден да довърши домашното си.

На следващия ден го попитах колко е „мразя домашните” – все така на максимум, но когато го подканих да си допише вчерашното домашно той прие с готовност. Седна да пише с умивка. Дори имаше някакъв ентусиазъм и нито веднъж не се оплака, че домашното е трудно.

Към днешна дата „мразя домашните” е все още на максимум (ще има допълнителна работа там), но продължава да е спокоен и да си ги пише без рев и опити да се измъкне.

Ако и вашите деца изпитват затруднения с писането на домашни и ученето на уроците си, опитайте да поработите с ТЕС или ми се обадете за сесия.