Добре, по-добре, идеално - раждането на Марина (част 1)

Марина*, на 26 г., бременна с второто си дете в края на девети месец. Идва при мен водена най-вече от любопитството си към техниката пренареждане на матрицата за раждането. Не изпитва неразположения от бременността. Като цяло няма притеснения или страхове. Настроена е позитивно, с хубави спомени от първото си раждане.

Правихме три сесии в рамките на 12 дни и както се оказа в процеса на работа добре-то, може да стане още по-добре, че дори идеално. :)

Ето и нейната история.

Първа среща

Марина е много любопитна за своето собствено раждане. Не знае подробности, но като цяло е било безпроблемно и леко. Започваме с потупване по точките и моля Марина да се върне в утробата при бебешкото си ЕХО малко преди да започне раждането. На нея ѝ беше трудно първоначално да се свърже с ЕХО-то на бебето, за това започнахме да следваме усещанията на тялото. Попитах я какво усеща, когато мисли за собственото си раждане.

„Спокойствие в корема. Напрежение във врата.“

„В кой момент бебе Марина е усещала това напрежение във врата?“

„По време на раждането...“

Там сме! Марина се свърза с нужното ни ЕХО.

Бебешкото ЕХО е готово да се роди. Казва, че това напрежение във врата няма значение. Бебето няма търпение да се роди. Марина изпитва дълбоко блажено чувство. Бебешкото ЕХО иска мама да я поеме след раждането и не иска да има никой друг с тях. Няма значение къде ще се случи раждането, само да стане по-бързо.

Марина се асоциира с бебешкото ЕХО („влиза“ в ЕХО-то за да усети раждането от перспективата на бебето). Водя Марина през процеса доколкото това е необходимо – насочих я да се огледа за изхода, да се отпусне и да усети как вълните на контракциите масажират тялото ѝ и ѝ помагат да излезе. Бебе Марина бързо се озова в прегръдките на мама.

Насочвам я да погледне майка си в очите за да осъществим този така важен процес на свързване (известен като bonding) между мама и бебе непосредствено след раждането.

бебе ръкаМарина споделя, че изведнъж връзката с мама се прекъсва. Попитахме ЕХО-то на майката на Марина дали връзката се е прекъснала, защото са ги разделили след раждането. ЕХО-то потвърди, че това е причината, а Марина сподели, че усеща някакъв странен хлад в тялото си. Потърсихме ЕХО-то на бебето. То се чувстваше объркано, защото е самичко. Марина обяснява на бебето какво се случва. То все още иска да е с мама, но се отпуска, започва да разбира. След като се успокои напълно ЕХО-то на бебе Марина реши направо да отиде при мама. Харесва ѝ нещата да са в нейни ръце.

Убеждението на бебето е „цял живот сме сами“.

Марина споделя през сълзи, че има страх в себе си да не остане сама. Потупваме бебе Марина за този страх да не остане сама.  Страхът се стопи, но остана едно напрежение в главата, което се е появило по време на раждането.

Връщаме се към момента, когато бебето за първи път е усетило това напрежение. С малко разпитване стана ясно, че бебето не е било в добра позиция и някоя кост на таза я е натискала по главата. Казахме на бебе Марина да опита да се намести или да разшири утробата за да застане в оптимална позиция. Тя избира да се премести.

Чувства се добре, спокойна, готова да се роди със собствено темпо. Предлагаме ѝ отново да мине през раждането. ЕХО-то на бебе Марина избира де се роди на една поляна, където е тихичко и спокойно, има усещане за пространство без ограничения. Иска да са само тя и мама.

Проверяваме мама как е. Оказва се нещо замаяна и объркана, не знае какво се случва. Потупваме да изчистим тези неприятни усещания. Мама изпитва несигурност за раждането. Показваме ѝ как ще се развият нещата. Марина ѝ казва да се отпусне и да се наслади на преживяването. Когато и мама е готова се връщаме при бебе Марина да проверим дали всичко е наред.

Всичко е спокойно и Марина се асоциира отново с ЕХО-то на бебето. Водя я нежно през раждането и процеса на свързване между мама и бебе. Марина се е отпуснала блажено на стола изцяло потопена в прекрасните усещания на прегръдката на мама.

„Чувствам се спокойна, сигурна!“

Този път връзката между Марина и мама е цяла, трайна, несъкрушима.

Отпечатахме картината в тялото ѝ и в енергийното ѝ поле.

Марина е впечатлена.

„Много яко преживяване!“

Разказва ми за този страх да не остане сама и как преживява всяка раздяла много тежко, дори да е съвсем кратка. Не се е замисляла, че е имало връзка между този ѝ страх и раздялата с мама след раждането. Решаваме да тестваме нещата.

Моля Марина да се върне към случка свързана с раздяла. Тя се сеща за случка, в която брат ѝ заминава за два-три месеца и тя го изживява много тежко и с усещането все едно, че той я изоставя.

Марина се вижда у дома, реве като магаре на леглото за брат си.

„Все едно е заминал в космоса и няма да се върне.“

ЕХО-то се чувства изоставено. Сравнено с усещането на бебешкото ЕХО усещането е много по-слабо, но все още го има. Търсим първия път, когато се е  почувствала по този начин. Връщаме се отново при бебе Марина съвсем новородено, започваме да потупваме ЕХО-то. Картината се сменя. Отиваме при 5-6 годишната Марина, която е в празна стая и сякаш е замръзнала.

Започваме да я потупваме. Питаме защо ни доведе на това място, но нямаме никакъв контакт с ЕХО-то и за това се връщаме назад при бебе Марина, която е в родилния дом.

Оказва се, че предишната картина е израз на усещанията и чувствата ѝ показани с образ. ЕХО-то на бебе Марина е изпълнено с усещането, че е сама и изоставена. Има дълбокото усещане, че е разделена с близък човек. Потупваме тези негативни усещания. След което предлагаме на ЕХО-то да промени нещата, така както има нужда да се случат. ЕХО-то вика мъжа на Марина. Продължаваме да потупваме бебешкото ЕХО и го питаме какво можем да направим за нея да престане да се чувства изоставена. Тогава ЕХО-то на мъжа на Мирина казва на бебето, че винаги ще бъде с нея и никога няма да я изостави. Марина усети как чувството на самотност се разширява в нея, облива я като вълна и излиза навън без следа. Бебето е спокойно и сигурно, че никога няма да е само. Иска вече да я оставяме да си поспи. Отпечатваме и тази картина.

Тестваме отново. Върнахме се към случката с брат ѝ. На Марина вече ѝ е забавно, смее се от сърце. Вижда своето ЕХО отново на леглото, но този път не ЕХО-то не плаче. Тъжно ѝ е малко, че брат ѝ го няма, но не се чувства изоставена.

С това първата ни среща приключи.

--------
* Името на клиента и някои лични данни са променени за да се запази конфиденциалността на сесията.