Добре, по-добре, идеално – раждането на Марина (част 2)

Марина*, на 26 г., бременна с второто си дете в края на девети месец. Идва при мен водена най-вече от любопитството си към техниката пренареждане на матрицата за раждането. Не изпитва неразположения от бременността. Като цяло няма притеснения или страхове. Настроена е позитивно, с хубави спомени от първото си раждане.

Правихме три сесии в рамките на 12 дни и както се оказа в процеса на работа добре-то, може да стане още по-добре, че дори идеално.

Първата част от историята можете да си припомните тук.

Втора сесия

Марина е все така весела и позитивно настроена. Сподели, че се чувства готова и е нетърпелива бебето да се роди. За самото раждане се чувства добре, но за след това има някакво чувство за неизвестност.

“Не мога да осъзная, че ще сме повече от трима.”

Шегува се, че се чувства смутена задето е толкова дебилно спокойна за предстоящото раждане. Решихме да проверим за всеки случай, дали не се крие нещо неприятно зад това спокойствие. Марина започна да се потупва по точките и опитахме различни твърдения за да видим как се чувства от тях. Под това дебилно спокойствие не се криеше нищо неприятно. Ура!

Тъй като термина на раждане наближаваше вече доста и Марина беше нетърпелива, решихме този път да работим с предстоящото раждане, а раждането на първото ѝ дете да оставим за следващия път.

Добре, по-добре, идеално - раждането на Марина

Връзка с бебето

Предложих на Марина да сложи ръка на корема си докато аз я потупвам за да направи по-лесно връзката с бебето. Тя осъществи връзката с него доста лесно. Той беше добре, но не отговори, когато Марина попита дали е готов да се роди. Любопитството ѝ беше голямо и тя реши да попита кога ще се роди. Отговора беше уклончив. Посланието беше, че Марина трябва да се научи на търпение.

Усещането в утробата е приятно – тясно, топло, спокойно. Бебето усеща връзката с мама като цялостност. Усеща силно любовта на мама. Марина го попита дали има някакви неприятни неща от бременността и зачеването му, които е нужно да изчистим. Той каза, че няма.

Марина започна да го оглежда внимателно дали няма някакви физически неразположения. Улови някакво напрежение във врата, както когато работихме за нейното раждане, тъй като главата е завъртяна особено. Казах на Марина да му каже, че може да се намести в по-добра позиция. Тогава Марина усети как бебето се размърда физически в корема ѝ. Аз също видях движенията. Марина беше възхитена.

“Както си спеше и се размърда. Чува ме наистина. Разговора не е монолог!”

Дадохме му колкото време му е нужно за да се настани по-удобно. След което напрежението във врата изчезна. Дадохме идея на бебето, че винаги когато изпита такъв дискомфорт може да се премести или да разшири утробата за да му е удобно. Марина и бебето си поговориха още малко. Той ѝ каза, че иска да участва в избора на име, за това името му ще “дойде” след като той се роди. За това не можели да се спрат на име до сега.

Проверихме отново как се чувства бебето. Всичко беше наред. Предложихме му заедно с мама да видят как ще протече раждането му. Той прояви интерес. Казахме му, че това е само репетиция и все още не се случва наистина.

Подготовката

Марина и бебето избраха мястото където ще се случи раждането и го подредиха по свой вкус. За Марина нямаше особено значение къде ще се случи, за това си избра болницата, в която е решила да ражда. Бебето искаше баща му да е там и да го поеме след раждането. Марина се почувства малко объркана от това желание на бебето, тъй като тя иска да са само двамата. Потупвахме я с тази обърканост и разминаване в желанията, докато объркаността изчезна. Марина иска мъжа ѝ да е с по-голямото им дете, защото тя има нужда някой да е с нея докато майка ѝ ражда. Накрая с бебето стигнаха до консенсус баща му да дойде накрая за да го поеме веднага щом се роди.

Проверихме как се чувства таткото, дали има нещо за изчистване при него. Той се чувстваше спокоен. Спонтанно се появи и каката на бебето, която много искаше също да присъства. Марина се разсмя – ЕХО-то на дъщеря ѝ веднага започна да задава въпроси, както се оказа нещо обичайно за нея.

Уверихме се, че всички участници се чувстват добре и на място. Отново обърнахме внимание на бебето, че това е само репетиция за предстоящото му раждане.

Огледахме терена за последно и Марина се асоциира с ЕХО-то си за да изпита всичко, което ѝ предстои.

Предстоящото раждане

“Усещам как тялото ми този път знае какво трябва да се случи. Има памет. Това ми е много полезно, в синхрон с тялото си съм. Знам какво се случва във всеки един момент.”

Марина също сподели, че не усеща нищо неприятно. Не изпитва нужда от никого, сигурна е, че може да се справи сама с всичко. Няма усещане за лекари и акушерки край себе си, усеща, че е в болницата. Предложих ѝ да добави някакви елементи, които да ѝ помогнат да се чувства уютно. Да добави например цветя, възглавнички, приятна миризма, като например на роза или жасмин**. Марина се разсмя.

“Добавих си баня с топла вода и вана.”

Марина сподели, че остава още малко и бебето скоро ще се роди. Каза, че има много интересни усещания. Виждах я как се отпуска в блаженство на стола и как усмивката не слиза от устните ѝ. Проверихме как се чувства бебето – беше добре.

Момента на поява на бебето е съпроводен с бурен весел смях от страна на Марина. Казва, че той излиза, но не ѝ дава да го поеме. Иска баща му да го поеме. А ЕХО-то на дъщеря ѝ стои отстрани, наблюдава как се ражда братчето ѝ и не спира да бърбори и да разпитва.

Марина усети как гушва бебето и създават връзка помежду си. Двамата се наслаждават на това прекрасно усещане да се гушкат и да са заедно само двамата. Марина споделя, че е усещала все едно нещо е било заседнало в гърдите ѝ, но усещането е изчезнало бързо, без да стане ясно какво точно е било.

Проверихме отново как е бебето, той се чувстваше отлично. Марина е изпълнена с любов и благодарност. Отпечатахме картината.

Как си бебе?

След това Марина сподели, че онова напрежение в гърдите, което е усетила и си е заминало вероятно е било неизвестността как ще се справи с две деца, какво е да имаш още едно дете. В момента, в който видяла и усетила, че всичко е наред, притеснението се изпарило.

Марина е много доволна и щастлива. Разказва ми за усещанията си по време на сесията. Как усещала контракциите и как бебето се избутва.

Върнахме се отново при бебето да му напомним, че това е само репетиция как ще се случат нещата. Марина мина през периода на бременността от зачеването до сега да провери дали всичко е наред и се сети за един момент в началото, на който смята, че трябва да обърнем внимание.

След положителния тест за бременност е отишла на лекар за потвърждение на бременността и той ѝ казал, че не е бременна. Марина изпаднала в криза, била много разстроена, но бързо си възвърнала самообладанието.

В кабинета на лекаря

Връща ме се в случката, по време на прегледа. ЕХО-то на Марина е в шок от новината. Потупваме ЕХО-то за да се успокои. ЕХО-то е недоверчиво към лекаря. Марина му казва, че ако реши може да си тръгне веднага от кабинета. ЕХО-то става и си тръгва, тръшва вратата след себе си. Вече навън я проверяваме как е, тя е категорична, че ще отиде някъде другаде и въобще няма да вземе под внимание, това, което е чула сега в кабинета.

След като ЕХО-то на Марина вече е добре се концентрираме върху ЕХО-то на бебето от тогава. ЕХО-то на бебето се чувства объркано, че не го виждат. Марина започва да го потупва и да му говори, че знае, че го има, че не е имала нужда да го види за да повярва, че го има. Говорят си нещо тяхно си.

След малко ЕХО-то на бебето се чувства добре, чувства сигурност. Усещането в утробата е приятно. Бебето има нужда от малко пурпурно за да се почувства по-добре. Марина му казва, че винаги ще чува сърцето на мама и винаги ще е обичано.

Проверихме отново ЕХО-то на Марина. То каза, че случилото се вече няма значение за нея. Отпечатваме позитивната картина и за двете ЕХО-та – това на Марина и това на бебето.

Направихме последна проверка как е бебето преди да приключим сесията. Всичко беше наред. Притеснението на Марина, че не знае какво я чака вече го нямаше напълно.

“Не че знам какво ме чака, но това спря да ме притеснява окончателно.”

Първа част на историята

Трета част на историята