Вода върху лицето те убива

Дъщеря ми (1 година и 6 месеца по времето, когато работих над проблема) се страхуваше от душа и когато полеем главата и лицето ѝ с вода. Което автоматично превръща къпането в кошмар. Няма никакъв проблем да се кисне във ваничката, но стигнем ли до миенето на главата настава апокалипсис. Пищи и реве, иска да излезе и да избяга. Това автоматично разреди къпанията максимално - къпех я на 10-15 дни, понякога дори веднъж месечно. Мислех си, че причината за това е, че се е изплашила като съвсем малко бебе, когато я къпех под душа. Страхуваше се ужасно много и от морето. Не само, че нямаше желание да влиза в него, но и пищеше, ако аз си натопях краката.

Photo credit: mathieujarryphoto via Foter.com / CC BY-NC-ND
Photo credit: mathieujarryphoto via Foter.com / CC BY-NC-ND

На няколко пъти работих с пренареждане на мтрицата със спомени за къпане под душа, и да, имаше страх, който изчиствахме, но нямаше ефект върху къпането и все така продължаваше да плаче, когато мием главата ѝ. За това реших да сменя подхода. Свързах се с дъщеря си в матрицата, като избрах неутрално място. Помолих ЕХО-то, което ми се появи, да ми каже/покаже от къде започва този страх. Бях заведена в някаква пещера край морето. Дъщеря ми стоеше на една скала вътре в пещерата и гледаше навън през отвора на пещерата. Попитах ЕХО-то какво значи това, усетих вълна от чувства - колко обича морето, но и колко се страхува от него.

Пренесохме се на брега на океана, където видях около 30 годишна жена. Тя ми се усмихна. Получих информация, че жената се казва Падме или Тадме и е живяла в Малайзия. Преди около 20 години се е удавила в наводнение по време на мусона. През цялото време ми се усмихваше и ми разказваше/показваше живота си. Имала две дъщери на 5 и 7 години. Показа ми как се борят с наводненията и често са голямо изпитание за тях, но тя никога не се е страхувала. Приемала го е като предизвикателство и част от живота, дори като начин да покажат "мъжество". Мъже, жени, по-големи деца, всички наравно пред лицето на бедствието. Показа ми как се опитват да спасят някаква лодка под проливния дъжд и как ги блъска непрекъснато силния вятър, но те не се предават.

Внезапно отново се оказахме на брега на океана. Тя беше сама. Стихията беше поутихнала, но имаше едно злокобно усещане за надвиснала опасност. Жената ми каза "Идва!" и ми посочи една огромна вълна, която се задаваше към нас. Не ми каза нищо, но някак си ми даде да разбера, че тази вълна я е убила. Удавила се е. Не ми го показа, но усещах как се е мъчела да си поеме дъх, да се бори с водата и да се опитва безрезултатно да излезе на повърхността.

Знаеше че съм там да ѝ помогна, нямаше нужда да ѝ го казвам. Замразих вълната и започнах да потупвам ЕХО-то. Попитах я какво можем да направим за да бъде смъртта ѝ по-лека и не толкова травматизираща. Тя постоя малко без да каже или направи нищо, сякаш мисли. Тогава ми каза, че щом вълната я залее ще изключи тялото си за да не се мъчи. Усетих я как се разтреперва, помоли ме да остана с нея, да я съпроводя, искаше да я държа за ръката. Хванах я за ръка и когато ми даде знак, че е готова размразихме вълната...

Следващото, което ми беше показано е нейното мъртво тяло как се носи във водата. Изглеждаше спокойна и умиротворена, без следа от страх или ужас. Ръцете ѝ бяха върху гърдите и стискаха малко букетче цветя. Сякаш се носеше приятен аромат от тях. Водата беше кристално чиста и топла, грееше ослепително слънце. Някакъв мъж я намери - имах усещането, че ѝ е близък, може би брат или съпруг. Усещах огромната му мъка и в същото време учудване за начина по който я намира във водата. Зачудих се дали трябва да работя и с него, но тогава картината се смени...

Озовах се в утробата, при дъщеря ми. Тя е ужасена, че е заобиколена от околоплодната течност. Чувах в главата си като мантра "вода около лицето носи смърт, вода около лицето носи смърт...". От тялото на бебето се излъчваше огромен ужас, който чак светеше в зелено. Виждах ококорените очи и все едно зъбите ѝ тракат. Въртеше се неспокойно и се взираше в нещо, нещо като пролука с малко светлина. Внезапно бебешкото ЕХО светна в червено и лицето на дъщеря ми изпълни цялата картина. Приличаше на разярен бик, излъчваше огромен гняв и крещеше "Ти ме уби!".

Първо малко се обърках, защото помислих, че крещи на мен. Но се "отдалечих" за да погледна картината отстрани и видях, че крещи на едната ми прабаба. Информацията направо се "изля" върху мен. Знаех от други сесии и от леля си, че прабаба ми е имала много аборти и в сегашната сесия стана ясно, че дъщеря ми по някакъв начин е свързана с едно от абортираните деца (най-голямото от петте). Дошла е при това семейство да им помогне, тя е било тяхното спасение един вид, а прабаба ми е взела решението да няма повече деца и я е абортирала.

Работих поотделно първо с ЕХО-то на абортираното дете, което беше много гневно, че не са му дали шанс. С потупване нещата се успокоиха. След това потупвах по ЕХО-то на прабаба си, след което видях че и двете се успокоиха и омекнаха. Настаня някаква топлина между тях. ЕХО-то на детето порасна и изглеждаше като 15-16 годишно момиче. Двете с прабаба ми си изговориха неща, които са им тежали и на двете. След това с общи усилия работихме над останалите четири абортирани бебета за да ги освободим от травмата и отново да се свържат с майка си.

Накрая видях целия си род събран на едно място, всички усмихнати, доволни, обградени от енергията на Любовта, подкрепящи се и съпричастни един с друг. А аз обикалях покрай тях, снимах и си говорех с всеки. Отпечатах тази картина.

Върнах се при жената от Малайзия. Там имаше промяна, виждах я много усмихната и спокойна. Облечена в празнични дрехи, с венец цветя на главата, обградена от близките си. Имаше и едно куче. Беше готова да посрещне вълната. Не се страхуваше, не я усещаше като заплаха. Знаеше какво ще се случи и беше готова за това. Беше се сбогувала със семейството си и продължаваше пътя си с леко сърце... Отпечатах и тази картина.

Дали наистина е имало такава жена и каква е била връзката ѝ с дъщеря ми не знам. Може би е възможно да се провери. Дали става въпрос за прераждане на дъщеря ми или някаква енергийна метафора на подсъзнанието - кой знае? Но и не е важно.

По-важни са резултатите. Които не дойдоха веднага, а постепенно и отне около два месеца време. Очаквах едва ли не след сесията дъщеря ми да се затича радостно към банята и да иска да я къпя. Всъщност първите признаци за подобряване бяха, когато забелязах, че не се съпротивлява, когато я мия на мивката при смяна на пелената. Дори се заиграваше с водата от време на време. След това престана да се опитва да избяга от ваничката си, въпреки, че все още плачеше когато мия главата ѝ. Следващата стъпка беше, когато по собствено желание отиде до морето. Много държи някой да я държи за ръка, но вече се плиска смело и не се плаши, ако някоя вълна я залее цялата. Накрая все пак започна да се къпе под душа с мен, макар че все още е малко притеснена когато мия главата ѝ, но не пищи от ужас и не иска да избяга.